Трансплантация на стволови клетки
Трансплантация на костен мозък или Трансплантация на стволови клетки
Стволовите клетки са клетките, които са отговорни за производството на кръв в човешкия организъм. Трансплантацията на тези клетки, които имат дълбоки специални функции, обикновено се нарича „трансплантация на костен мозък“ или „трансплантация на стволови клетки“. Трансплантацията на костен мозък се нарича „автоложна трансплантация“ – когато се извършва при пациента от неговите собствени стволови клетки и „алогенна трансплантация“ – когато се извършва от клетки, взети от роднини или от несвързани донори, които имат тъканна съвместимост. Стволовата клетка на кръвта се трансплантира при трансплантация на костен мозък.
В миналото стволовите клетки се използвали директно от костен мозък чрез специални игли при специални условия на операционна зала. Този метод обаче рядко се прилага днес. През последните години стволовите клетки се прехвърлят от костния мозък в кръвта чрез специално лекарство и клетките се събират по метод, наречен „афереза“. Този метод не изисква хирургическа намеса. Трансплантацията на костен мозък също не изисква хирургична процедура. Мозъкът се трансплантира при пациента чрез съдов достъп, клетките на костния мозък сами намират костния мозък чрез биологичните си характеристики и започват производството на кръв. Основното предизвикателство при трансплантацията на костен мозък е да проследява пациента, докато мозъкът придобие функциониращи действия на новото му място. В този критичен период не могат да се получат червени и бели кръвни клетки и тромбоцити, които са отговорни за коагулацията. Следователно, това е период, в който могат да се развият усложнения като анемия, инфекция и кръвоизлив. От решаващо значение е да се предотврати отхвърлянето на костния мозък или болестите, причинени от новия чрез лечение на нежеланите ситуации като инфекции и кръвоизливи, които могат да се развият в този период.
Успехът в трансплантацията на костен мозък се постига, когато си съдействат добра техническа инфраструктура, добра изолация от микроби, интердисциплинарна медицинска обмяна на информация, сътрудничество и опит в медицинския екип и когато болничните отделения осигурят необходимата намеса при трансплантацията на органи и осъществяват непрестанен контрол и наблюдения с цел предпазване и защита от евентуалните съпътстващи ги усложнения.